"65 начина да предпазим от престъпление детето"

Запитайте се кога за последен път сте разговаряли със своето дете.
Вчера", Току-що" - ще си отговорите.
Нека
обаче се замислим дали това е било разговор, или еднообразен монолог,
когато вие сте чели конско" на детето за поредното му провинение.

В повечето случаи нашите разговори с децата се свеждат или до назидателното: Казах ти да не правиш така!", или до риторичния въпрос: Е, какво ново?"...
И
едва задали въпроса, ние веднага го забравяме и вече не слушаме какво
ни казва детето. А то, дори да е съвсем малко, при подобно отношение се
стреми да отговаря възможно най-кратко или просто мълчи - така или
иначе, никой не го слуша.

Всъщност контактът с родителите е един
от основните стълбове на безопасността на вашето дете. Именно чрез
контакта вие разбирате какви проблеми и въпроси вълнуват детето и докато
решавате съвместно неговите проблеми, вие му помагате да се научи как
да се държи правилно в една или друга ситуация.

Защо обаче нашите деца не споделят с нас своите проблеми?
Отчасти
защото ние не искаме да ги изслушаме: или сме прекалено заети с работа,
или гледаме любимия си сериал или футболен мач, или вестникът се е
оказал много интересен... И не ни е до детето, не ни е до неговите
въпроси. А то остава сам-само със своите проблеми. И когато изведнъж
забележим, че детето вече е пораснало, нямаме представа какво мисли,
какви са неговите приятели и увлечения. Щом му зададем въпрос,
получаваме краткия отговор: Всичко е наред". Тогава вече искаме да поговорим с него, но не знаем нито за какво, нито как да установим тъй желания контакт.
Затова първото правило гласи:
Разговаряйте с детето колкото е възможно по-често, помагайте му да решава неговите дори най-незначителни, според вас, проблеми.
Любимата
му играчка се е счупила - преживейте загубата й заедно с него,
постарайте се да помогнете на детето да преодолее мъката си. Не мислете,
че разговорите по път за вкъщи или в паузата между два филма са
достатъчни за детето. То се нуждае от вашето постоянно внимание.
Когато
детето ви разказва как е минал денят му, постарайте се да не го
прекъсвате. Изслушвайте го внимателно и в никакъв случай не казвайте: Ти си измисляш всичко...", Това не може да бъде!".
Не е изключено в разказа на детето да присъства и елемент на фантазия,
но дори фантазията трябва да е базирана на нещичко. Това може да е
свързано със сюжета на филм, който неотдавна сте гледали или да напомня
действията на ваш познат.

Ще приведем кратък пример, в който е
възможно да се разпознаете: в автобуса пътува майка с петгодишния си
син. Момченцето й разказва какво е правило у чичо Слави и изведнъж -
неочаквано за майката - заключава: Чичо Слави е лош!". Разбира
се, тя го пита защо мисли така и детето обяснява, че на спирката към тях
се приближило бездомно куче, а чичо Слави го ритнал и животното се
ударило в парапета. Без да даде на момченцето възможност да се доизкаже,
жената се хвърля" да защитава своя познат, като обвинява сина си, че си
е измислил всичко и чичо Слави не е способен да постъпи така.
Да
опитаме да се ориентираме в описаната ситуация. Първо, майката неволно
обижда детето, обвинявайки го в лъжа. Това означава, че следващия път
момченцето надали ще пожелае да сподели с нея какво е видяло,
следователно, рискът детето да стане жертва на престъпление се
увеличава. Второ, дори ако се предположи, че детето си е измислило
цялата история или само нейния край, все пак измислицата му трябва да се
базира на нещо. Случката с кучето може да не е станала същия ден и на
мястото на животното може да е бил даже човек.
Следователно, вие
трябва не само да слушате внимателно, но и да анализирате всичко, казано
от детето, трябва да се интересувате от книгите, които то чете, трябва
да гледате филмите, които то гледа. Тази връзка обаче не бива да бъде
едностранна, т. е., вие да се интересувате от неговите занимания, без да
го допускате до своите. При такъв вариант скоро ще се убедите, че
детето не ви се доверява напълно, че крие нещо от вас. Затова се
постарайте да решавате съвместно с детето не само неговите проблеми, но и
вашите. Споделяйте с него какво ви вълнува. Тогава
помежду ви ще се изгради пълен контакт, следователно, вие ще успеете да
предпазите вашето дете от опасност и ще му помогнете да вземе навреме
правилното решение.