Отново
се потресох! Дори не знам как и защо попаднах на това женско списание и
се зачетох в коментарите под статиите. За пореден път се убеждавам, че
жените са непредсказуеми, но това... Това ми дойде в повече.
Наясно
съм, че има много разгонени жени, но означава ли това, че малките
момченца – в случая обект на тяхната страст, трябва да го отнасят. А ние
възмущаваме ли се или по-скоро им завиждаме? Ще ви покажа конкретният
коментар, който ме вкара в дълбок размисъл и след това ще вникна в
изказаното в опит да разтълкувам
“На 29 съм, 5-ти месец, първа
бременност. Съпругът ми сега е на 40 и има син от предишен брак на 16
г., който живее с нас. Дали е наплашен за мен и детето, но бащата не
смее да ме пипне и аз съм на сухо... Иска ми се много, знам, че може, но
не се получава. В събота, организирахме Лазаровден, че момчето така се
казва и беше си поканило гости за вечерта. Таткото отиде за торта, а аз
влезаох в банята, да отмия миризмата на манджите, които готвих. Видях,
че няма хавлия и викнах на Лазо, да ми даде една от моите. Той я донесе и
протегна ръка без да гледа към мен... Аз, обаче го гледах втренчено.
Беше топъл ден и той бе по шорти и тениска. Има хармонично развито тяло и
е мургав като баща си. Дръпнах го за ръката и го вкарах в банята. Той
ме зяпна и усетих, че се възбуди при вида на голото ми и наедряло
тяло...“Оттук нататък става още по-интересно, но реших да
цензурирам, тъй като вече избива на порно. И то детайлно обрисувано от
жена. Жена, която прави секс с дете.
И така де, на жената й се
искало. Ами че то и на мене ми се иска, ама да ходя да дърпам, която ми
падне? Къде сме ние в цялата тая схема? Истинските мъже, а не
малолетните подрастващи? Ами че не е поискала жената, не сме й ударили и
ние едно... рамо. Така де, за подкрепа! Да я разберем, пък после и нещо
друго. Жени! Ама, толкова ли не останаха мъже!
Уви, тя не е
сама! Има много други като нея. И малко по-детайлен обзор на женските
сайтове ще го докаже. Защото да, жените обичат да споделят. И те
споделят дори по-детайлно от нас, когато говорим за някое девойче. Ние
поне сме лаконични, а те навлизат в такива потресаващи подробности,
типични единствено за неизчерпаемата женска психика.
Ама какво им
става на тея жени. Мъжете им ли не ги задоволяват или малките момченца
са им по-апетитни? Ами че това избива на дискриминация. Нас какво,
кучета ни яли! То не бяха племенници, 14-годишни приятели на синовете
им, синове на мъжете от предишните им бракове. Мъжкото въображение
бледнее на какво са способни разгонените жени, казвам ви! И какво излиза
- малките момченца се кутират повече от нас – уж по-опитните?
Как
да гледам на приятелката си сега, като не знам дали и на нея не й шарят
очите по разни ученици? И с какво ученикът е по-интересен! С
неоформеното си телце, с експресивната си потентност? Или точно с факта,
че е неопитен и някой трябва да го научи?
И пак към темата. Ако
един ден сина ми го нападне някоя загоряла лелка – аз трябва да се
притеснявам или да се радвам? Защото едно е ясно. Ако мен ме беше
нападнала лелка на 15, не само, че нямаше да се дърпам, ами и сам щях да
й скоча. Луда работа.
Календар
Местожителство
Работа/Хоби
Девиз:
