В България има няколко турситически забележителности, носещи името „Дяволски мост“. Но обект на нашата виртуална разходка ще бъде средновековният Дяволски мост, който се намира на 400 м. надморска височина в Източния дял на Родопите в Южна България и който е дело на човешка ръка.

Единият начин да стигнете до Дяволски мост е по черен неравен път, който започва от Ардино и преминава през обезлюденото и някак призрачно село Дядовци. Поспрете за миг и се насладете на застиналото време. Тук има един единствен жител, който e отказаl да приеме удобствата на „цивилизацията“ и сега е пастир на стадата от околните села. Подобно на опустошителен трус, всички къщи са полуразрушени и някак хаотично разхвърляни по неравния терен. Но спокойствието и зеленината са толкова магнетични, че мястото се превръща в идеално за пикник и кратка почивка.  

Ако пък искате да си направите по-дълъг преход и да опознаете живота в местните селца, изберете екопътека Баните - Вишнево - Гълъбово - Дяволски мост. Тя тръгва от противополжната на Ардино посока и спада към пределите на област Смолян. Следващ течението на река Арда, маршрутът ви предлага километри ароматна горска свежест, кътчета за почивка и добра маркировка. А краят й ще ви отведе там, накъдето сте тръгнали – Дяволският мост.


Недалеч от Дяволския мост са други 2 природни феномена, датиращи от тракийско време – скалният град Перперикон и скалният некропол Орлови скали. Макар и двата да датират от тракийско време, Орлови скали е единствен по рода си в България.

История

Макар според учените Дяволският мост да е построен в началото на XVI в., корените му трябва да се търсят далеч назад във времето, още преди 7 000 години. На днешното му местоположение някога е имало римски мост, част от значимия античен път „Вия Игнасия“, свързващ Бяло море и Тракия през проход Маказа.

По нареждане на султан Селим I, през Средновековието мостът бил възстановен  за да продължат и търговските връзки между двата географски района. Той бил известен с името „Шейтан кюприя“ (в превод от турски Дяволски мост). За изпълнител на задачата се приема майсторът Уста Димитър от съседното с. Неделино. Той вградил останките на римския мост в новата конструкция, изполвайки само камъни от местността. Онова, което остава загадка обаче е, как до днес тя е останала непокътната, без нужда от каквито и да било ремонтни дейности. Още по-странен е фактът, че на централния свод на Дяволския мост е открит гравиран хексагон, който днес изследователите наричат „Печатът на Соломон“.

Възхваляван като средновековен архитектурен шедьовър десетилетия наред, през 1984 г. с указ Дяволският мост е обявен за паметник на културата и заедно със стръмните пешеходни проходи към него, е поставен под защита на закона.

Легенди за Дяволския мост

Подобно на всеки обект, наречен на Лукавия, и Дяволският мост е обгърнат в легенди, свързани с произхода на името му и с построяването му. Някои вярват, че в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, а самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи. Според други Сатаната спасил една българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен. Девойката искала да сложи край на живота си, хвърляйки се от моста, но когато стигнала там, турците внезапно обърнали ход, вярвайки, че са видели глава с рога във водата.

Една от най-разпространените легенди гласи, че майсторът вградил в моста сянката на мома, която му носела храна (мотивът за вграждане е добре познат от литературата през Възраждането), „обричайки“ по този начин съоръжението на устойчивост във времето, а самата девойка – на смърт (според фолкорния мотив, когато сянката бъде вградена, момата започва да линее и скоро напуска света на живите).

Според последните проучвания обаче, в основата на изграждането на Дяволския мост лежи друга, малко известна легенда, която наскоро се оказа ключов елемент за разгадаването на мистерията на Дяволския мост. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали онова, което били построили. И когато строителите решили да се откажат, приемайки че мястото е прокълнато, със задачата се заел млад майстор, който възнамерявал да пожертва любимата си (като вгради сянката й), за да построи моста.

Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но и му поставил условия. За да бъдел мостът здрав и вечен, трябвало да бъде изобразен ликът на Сатаната, който да бъдел едновременно видим и невидим, да можел да се докосне и все пак да не бил материализиран. При това в рамките на 40 дни. В противен случай Лукавия щял да вземе душите на майстора и невестата му.

За изумление на всички, включително на Дявола, зидярят изпълнил всички условия. Но скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим (вече 500 г.), а злокобният образ наистина съществува.

Конструкция на Дяволския мост

Отдалеч Дяволският мост изглежда внушително и някак антично. Наподобява островърха конструкция, спускаща се полегато към двата бряга на реката и оформяща 3 арки с 4 по-малки отвора между тях (служещи за отчитане нивото на водата). Централният свод, където е „Печатът на Соломон“ е и най-високият – почти 12 м. Дяволският мост е дълъг 56 м., вирок е 3,5 м. И наподобява калдъръмен път. Ниските перила от двете страни са запазени от стария римски мост.  

 
Все пак най-голямата загадка на конструкцията си остава образът на Дявола. Съвсем наскоро, след дълги размисли и фотографски опити, един български журналист откри разковничето. Тайната, която хем се вижда, хем не, която хем може да се докосне, а всъщност не е материализирана, е скалата във водата, точно под Централния свод. Тя е издялана наполовина, а другата половина е отражението във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е като идеално огледално отражение.

Образът на Дявола се вижда само в онзи момент от деня (средно в интервала между 11:00 и 12:00 ч), когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност, т.е мостът и сянката му, съвпаднат напълно. За да можете да си го представите по-лесно, направете снимка на съоръжението в този момент и я обърнете вертикално. Страховито, нали?

Не приключвайте разходката с поглед към водата от най-високата точка на Дяволския мост. Вместо това продължете посещението си в света на мистиката.  Той представлява древнотракийско светлище, съдържащо около 100 трапецовидни ниши, издълбани във варовикова скала с неправилна форма и предназначени за съхранение на ритуални погребални съдове или за погребални урни. Смесица от човешка и природна дейност, този паметник на древнотракийската култура на около 3000 г., днес е обявен за природна забележителност.

Заслужава си да посетите и град Ардино. Въпреки че по-голямата част от населението му са мохамедани, има и християнска общност. Още по пътя на ключово място в града ще забележите чешма, направена като умалено копие на Дяволския мост - още един знак, че сте на прав път. Разгледайте джамията, християнската църква и центъра на Ардино, поседнето да похапнете в някоя кръчмичка и поразпитайте местното население за интересните места в района. Със сигурност ще останете приятно изненадани колко много неща можете да видите, правите и разберете само с една разходка до Дяволския мост

Възможностите за разрастване, култивиране и ефективно експлоатиране на естествените ресурси в България са неизчерпаеми, а усещането, което те събуждат у сетивата – безценно. Върху малката й площ от 111 000 кв. км е изградена мрежа от 3 национални парка, 11 природни парка, 89 резервата, над 2200 природни забележителности и над 37 000 км маркирани екопътеки. Помислете и за приказните планински селца и градчета, в които животът прилича на онзи в пасторалните литературни разкази. Всяко следващо изглежда по-пленително от предишното и предоставя нови и нови възможности за изследване.

За съжаление, колкото и красива и безценна да е родната природа, тя се намира в постоянна заплаха от по-масовите форми на туризма – бързо разрастващата се строителна дейност, максималната безжалостна експлоатация на ресурсите и изграждането на всевъзможни спортни съоръжения за привличане на турситически поток, застрашават дори и защитените със закон територии. Да спасим зелена България като все по-често практикуваме ефективен екотуризъм!

Що е то екотуризъм?

По международно призната дефиниция понятието „екотуризъм“ означава пътуване из природни области, при което туристите поемат отговорността да пазят естествените дадености на околната среда и да дават своя принос за благосъстоянието на хората, които обитават тези области. Това означава, че една екскурзия в гората, например, не е екотуризъм, ако не допринася за подобряването на природните условия или условията за живот на местното население. И че рафтингът не е екотуризъм, ако не подпомага приходите и условията, с помощта на които се поддържат трасетата. Но ако по време на пътешествието си използвате местния транспорт, почивните бази, заведенията за хранене и туристическите услуги, ако се отнасяте чистосърдечно, добронамерено и отзивчиво към ресурсите, с които разполагате, то вече сте направили първите си успешни крачки в екотуризма.  

За екотуризма накратко

Обикновено екотуризъм се практикува из защитени природни области, където флората, фауната и културното наследство са основните атракции за посетителите. А една от основните му цели е да накара същите тези посетители да осъзнаят вредата, която Човекът нанаяся на околната среда и да започнат да се отнасят с по-голямо уважение към природните ресурси на страната си. В допълнение, екотуризмът апелира за съхранение на същите тези ресурси чрез превърналите се вече в световна практика рециклиране, енергийна и водна ефективност, биогорива и създаване на добри икономически условия за местните общности.  

Под името екотуризъм могат да бъдат обединени почти всички дейности на открито, които практикувате през свободното си време – планински преходи, планинско катерене, посещение на пещери, фотографска дейност сред природата, културен туризъм и селски туризъм. Но като че ли на първо място се нареждат еко маршрутите по специално изградените екопътеки и разбира се, наблюдението на птици. А в България всички тези вариации на екотуризма са възможни. =================================================================

Сърбия може да се гордее със своя Дяволски град , който участва в надпреварата за нови 7 чудеса на света, но България „не й остава длъжна”. Страната ни не само се представи достойно в първите квалификации на конкурса (с Белоградчишките скали ), но отвръща на удара също толкова величествено - със Стобските пирамиди. В комбинация с изградената еко пътека, свързваща директно село Стоб със Стобските пирамиди, както и с типичното очарование на населените места в околността, този скален феномен се превръща в едно от най-привлекателните кътчета за екскурзия през пролетните месеци.

От далеч погледнато, земята в района на Стобските пирамиди изглежда като дълбоко прорязана от необичайни скални форми, които следват наклона на релефа и приличат на гъста гора от форми и светлосенки. До там се стига лесно - по пътя за Рилски манастир (за Кулата), а малко след град Кочериново има отклонение за село Стоб. В края на селото започва екопътека Стобски пирамиди, с дължина около 1,1 км, която завършва при първата група (от общо две) скални образувания. И ако пътят до там ви е изтощил (колкото и живописен да е), когато видите тези форми ще занемеете.

Местоположение

Природният феномен Стобски пирамиди се простира върху площ от 74 хектара на 600 до 750 м. надморска височина от двете страни на Рилска река в подножието на Западния дял на Рила. Попадат в пределите на местностите Кулски рид и Църквището в землището на село Стоб, община Кочериново, в Западна България.

Стобски пирамиди отстоят на около 20 км от Благоевград, на около 25 км от Светата обител на Рилски манастир и на около 100 км от столицата София.

Формиране на Стобски пирамиди – научни факти и легенди

Както повечето природни феномени, и Стобски пирамиди са възникнали в резултат на хилядолетни релефни и климатични промени, които продължават и до днес. Оформили са се под въздействие на ерозията и изветрянето, засегнали наносната почва, донесена някога от топящите се ледници в този дял на Рила. Някои от конусовидните образувания имат „шапки”, наподобяващи гъби, а други са полуразрушени или новоформирани.

Когато става дума за появата на природни феномени като Стобски пирамиди не можем да пропуснем и легендите. Всички са свързани с нещастна любов и неосъществена сватба. Според едно от преданията, майка проклела дъщеря си, че взима за съпруг неподходящо момче. Когато невестата трябвало да целуне свекър си, тя и всички гости се превърнали в камъни. Според други вярвания, българско момиче и турски младеж били отчаяно влюбени един в друг, но любовта им била невъзможна поради религиозните различия. След като една нощ двамата сънували един и същи сън, че са обречени, девойката се хвърлила от една скала, а на мястото се появило скално образувание, което хората нарекли „Невястата”. Трети пък вярват, че по време на сватбено шествие, кумът бил толкова изкушен от красотата на младоженката, че понечил да я целуне. Изумени, всички сватбари се вкаменили.

През 1964 г. Стобските пирамиди получават статут на природна забележителност, а от септември 2010 г. (заедно с Търговище) са включени в списъка на 100-те национални туристически обекта. За момента те са под един номер заедно с Рилския манастир - 28.

Композиция на Стобските пирамиди

Стобските пирамиди се поделят на няколко групи – разположени по северния и по южния склон на планинския рид. Еко-пътеката ще ви отведе до първата и най-малка група скални образувания, състояща се от разнообразни по форма и гъсто разположени „комини”, достигащи височина до 12 м. Някои са окичени с шапки, други са по-ярко обагрени в ръждиво - кафяво, червеникаво и тъмно жълто, но всички са отчетливо обособени.

На около стотина метра е втората, най-обширна група Стобски пирамиди – почти всички са със запазени каменни шапки и някои достигат височина 18 м. Те изглеждат като преливащи се една в друга скални форми, чиято основа се слива в едно, а изтъняващите върхове сякаш се стремят да се откъснат. Ако погледнете нагоре може би ще успеете да различите още 2 групи пирамиди (макар това деление да е условно).

Средната дебелина на Стобските пирамиди е 40 м., а средната височина – 7 - 10 м. Те се променят постоянно и динамично и сякаш при всяко следващо посещение обликът е различен. Все пак няколко скални образувания са се превърнали в емблема за цялата композиция – това са Сватовете, Невестата, Кулите, Зъберите, Братята, Чуките, Самодивските комини, чиито наименования се определят от причудливите им форми.

Село Стоб и екопътека Стобски пирамиди

Пътят за Стобски пирамиди започва от църквата в село Стоб. Така че преди да се отправите по маршрута към скалния феномен, можете да отделите малко време да разгледате и самото населено място. Според историческите сведения село Стоб е наследник на древния крепостен град Стоби, който бива разрушен след наводнение. През IX в. е присъединен към пределите на Първата българска държава. Днес жителите му са предимно застаряващо население, чиято радост в ежедневието идва от турситическия поток и седянките на мегдана. В селото за улеснение на гостите е устроен туристически информационен център, където можете да научите допълнителна информация за Стобските пирамиди.

Най-отличителната сграда в село Стоб е именно и началната точка на еко маршрута – църквата „Св. Прокопий”. Това е единствената църква в България наречена на светеца Прокопий Йерусалимски (Свети великомъченик Прокопий се ражда в края на III в., като езичник, но приема християнската вяра, заради което заплаща с живота си; почита се на 8 юли). Сградата е построена през 1373 г, но бива разрушена при османските нашествия и повторно съградена през 1638 г. (върху старите основи). Загледайте се добре във фасадата на храма – там е вграден каменен кръст, върху който и изписана и годината на първото й построяване.

Няма как да пропуснете началото на еко пътека Стобски пирамиди. Освен че има указателни табелки, жителите на селото също могат да ви го посочат. Първата част от пътеката е обезопасена с дървени перила и може да се експлоатира и от туристи с увреждания. Наподобява естествена тераса, която постепенно се изкачва, откривайки все по-красива панорамна гледка. Голямо информационно табло обозначава началото и на същинския маршрут до Стобските пирамиди, който въпреки че е добре поддържан, , е доста по-стръмен и изисква повече внимание при ходене.

На местата с по-голям наклон са изградени дървени стъпала, тук там са пръснати пейки и кошчета за отпадъци, опасните участъци са обезопасени, поставена е маркировка и са монтирани заслони и места за отдих. Дори да се чувствате уморени, не унивайте. Очаква ви неповторимата красота на Стобските пирамиди! =================================================================