Диагноза по Интернет

Диагноза по Интернет






Защо хората лекуват децата си във форумите, а не при лекар?Защо родителите, вместо да потърсят педиатър, предпочитат да се обърнат за съвет към колективния разум?
Детето ви се разболява. Извиканият лекар предписва някаква терапия и
едва напуснал дома ви, се хвърляте към компютъра, за да проучите какви
лекарства е изписал. В един момент установявате, че лекуването на деца в
Интернет е всенародна забава:
„Бебето ми (8 месеца) погълна халката ми, какво да правя? В паника съм!”
Интересно
е, все пак, как е постъпила авторката, при положение, че мненията на
коментиращите са се разделили: половината я съветват „да забрави”,
защото рано или късно „сама ще излезе”, докато останалите настоятелно я
подтикват към „лекар-рентген-операция”.

”Може ли на дете
на 1 година и 8 месеца да се сложи синап на гърба? На лекар ще отидем
утре, а ми се иска да направя нещо още сега.”
„Детето ми вдигна 40°, какво да направя? Помощ!”.
Тоест,
време да се позвъни на лекаря няма, но да се включи компютърът, да се
влезе във форума, да се пусне тема и да се чакат отговори – има. Може да
се разбере, когато хората проверяват предписаното от лекаря лечение
(все пак е интересно как са лекували тези проблеми други хора, какви
лекарства са им предписали, възможните странични действия или
по-съвременните им аналози). Но по-голямата част от тях просто заменят
визитата при лекаря с кликането на мишката.
При това родителите забравят (или не знаят), че категоричността на
написаните изявления е съмнителна, а хората, поставящи диагнози, изобщо
не са лекари.
По форумите често може да се срещне следният въпрос: „Детето ми се разболя, правим това и това, предписано от педиатъра ни”. И винаги се намира някой умник, който снизходително да напише: „И защо правите това? Спрете веднага и потърсете друг лекар”.
Такава категоричност най-малкото е смешна, че даже и вредна, доколкото
поставяне на диагноза на дете, без да се види и прегледа, не си
позволяват даже и опитни терапевти.
Често се случва напоследък бременни жени да щурмуват тематичните форуми и всяко посещение при лекаря да започва с фразата: „А пък аз прочетох в Интернет...”. Според лекарите в наши дни с тези думи влиза всяка пациентка! И всяка от тях си мисли, че 8 години в медицинския факултет лесно могат да се заменят с 10 минути търсене в Гугъл.
„Лекарят предписа таблетките Х, но аз няма да ги пия. Има ли и други като мен?” – това е чест въпрос, задаван в „бременното” интернет-общество. И десетки коментари: „Да, да, правилно! На мен също ми ги изписаха и аз също не ги пих!”.
Но когато „предписаното” в Интернет лекарство не помогне, а
препоръката да не се лекува с нищо доведе до сериозни усложнения, къде
отиват? Правилно, при лекаря.
Коментар на психолозите


Основният механизъм на подобни „виртуални диагнози” е прост. Всеки
родител носи отговорност за собственото си дете. Когато отиде с него при
лекаря, получава точни указания какво да направи. В този момент е
длъжен да реши: ще следва ли съветите, или не. Може да изглежда лесно,
но това е сложно и отговорно решение, което не е лесно да се вземе.
Когато зададе въпрос в Интернет е по-лесно: той получава различни съвети
и има илюзията за избор на начина на лечение. Освен това, съветите се
дават от родители като него и от психологична гледна точка е по-лесно да
се възприемат: създава се лъжливото усещане, че неговата отговорност е
по-малка, че той не взема лично това решение, а изборът се прави от
целия форум.
Най-рационално ще бъде, ако след консултации с другите
родители, позвъни на лекаря си и му каже, че е получил такава
информация, да опита заедно да я обсъдят и пригодят за конкретния
случай.

Информацията, предоставяна във форумите, не може да замени
посещението при лекар, поставянето на конкретна професионална диагноза и
провеждането на нужното лечение.

Процесът на разпознаване и
диагностициране на заболявания, състояния или симптоми е комплексен и не
може да бъде изчерпан посредством неприсъствена комуникация дори между
квалифициран лекар и пациент.
В тази връзка дори предоставяните
мнения и консултации от специалисти в онлайн пространството отразяват
единствено предположенията на специалиста, базирани на информацията,
подадена им от потребителя, и те не следва да се възприемат като
поставяне на диагноза и назначаване на лечение.

Форумите са за
обмяна на личен опит и информацията в тях не е предназначена да замени
напътствия, назначено лечение или препоръки на медицинските специалисти.

Преди да започнете употреба на някоя
терапия, дискутирана във форум - потърсете съвета на Вашия личен лекар,
друг медицински специалист или фармацевт.

здрави хора си слагат диагнози в интернет
Mилиони хора по света прекарват всеки ден часове в интернет, за да открият от какво боледуват и сами да си предпишат лечение, разкрива германското сп. "Щерн". Манията, която учените наричат киберхондрия, може да има и нежелани последствия.

Панически страх за собственото здраве от години преследва Леони В. от Мюнхен. Заради това младата жена, едва на 28 години, е постоянен обект на присмех от страна на колегите си. Вече никой не я приема на сериозно.

Леони е престанала да разговаря и с приятелите си за това, което я измъчва. "Просто вече нямам никакво желание да слушам как някой ми казва, че преувеличавам", споделя тя. Веднъж колежка дори обвинила Леони, че съзнателно прави "театро", за да й обърнат внимание.

Малко преди това тя й се оплакала, че има тумор в мозъка и й остават само няколко седмици.

Всъщност мюнхенчанката много пъти е разправяла на околните, че е тежко болна. Сама си е поставяла какви ли не диагнози - множествена склероза, рак на гърдата, левкемия и др. Медиците обаче твърдят обратното: На Леони й няма нищо.

Когато отиде при лекари, от тях чува едно и също: "Какво правите тук, та вие сте напълно здрава." Леони обаче няма вяра на хората в бели престилки. "Щом вляза в интернет, бързо-бързо откривам симптомите и болестта, които се отнасят до мен", казва тя.

Всеки ден тя прекарва онлайн два, понякога три и дори четири часа. Търси изключително медицински форуми и здравни страници. Всъщност идеята й е да открие експертно мнение, което отново да я успокои. "Знаех си, че ми има нещо, само че какво ли можеше да е - разсъждава Леони. - А лекарите ми обясняваха щуротии. Хвана ме страх. Непременно трябваше да намеря помощ."

Междувременно тя вече е обсебена от идеята да намери в интернет "своята диагноза".

Признава, че не може да действа другояче: "Постоянно търся индикации, които да ми подскажат колко сериозно съм болна."

Такова поведение вече не е рядкост. Това е киберхондрията - съвременният вариант на хипохондрията.

Световната мрежа се оказва бездънна яма за хората, склонни постоянно да се боят за своето здраве. Достатъчно е да напишат в търсачката дори най-безобидни симптоми като "главоболие" или "гризене на нокти", и с няколко кликвания на мишката ще стигнат до мъчителни заболявания като множествена склероза или енцефалит.

"Който не само търси информация, но и е склонен към постоянен страх за здравето си, в интернет много лесно може да се натъкне на най-лошите потвърждения за своите опасения - обяснява психоложката Мария Гропалис от университета в Майнц. - Сам по себе си интернет никого не може да направи хипохондрик. Но той може да засили маниакалния страх и хипохондричните настроения."

Между 600 000 и 800 000 германци страдат от хипохондрия, сочи медицинската статистика в страната. Около 8 млн. души се тревожат повече от необходимото за здравето си. В много случаи интернет не им помага.

"Когато хората започнат да търсят в интернет, много бързо се разколебават", обяснява Гропалис. Причината е, че онлайн те не получават еднозначни, а твърде противоречиви информации. Някой път успокояващи, друг път стряскащи. В това няма нищо чудно - наред с многото проверени сведения в мрежата има куп безсмислени, даже опасни съвети, дадени от пълни аматьори."

Във форумите човек може да се натъкне на най-драматичните истории, смята психоложката. От тази гледна точка интернет представлява непресъхващ извор за всевъзможни обсебващи страхове.

Разбира се, не всеки, който влиза в мрежата да се информира за симптомите на различни заболявания, е киберхондрик. Но всеки, който не притежава специализирани медицински познания, може да бъде разколебан в огромния информационен поток. Така човек рискува да стигне лесно до погрешна диагноза или да се вторачи в болести, за които по-рано не е чувал. С компютърната мишка бързо може да се кликне от обикновената настинка към някое по-опасно заболяване, а оттам към наистина тежки болести, съпроводени с големи страдания.

Леони от Мюнхен днес въобще не стига до идеята, че някой симптом може да бъде напълно безобиден. "Преди се събуждах сутрин с изтръпнали ръце или крака, веднага сядах да търся някакво обяснение в интернет - разказва тя. - Сравнително бързо открих причината - тумор в мозъка." Преди време по подобен начин установила, че без съмнение страда от множествена склероза: "Тогава започнах да се интересувам какви инвалидни столове може да се намерят."

Леони вече не пътува, когато е в отпуск. Притеснява се, че може да попадне в хотел, който се намира твърде далече от всякакви болници. Освен работата си няма време за хобита или срещи с приятели. През свободното време е пред компютъра и сърфира в нета. "Вече съм написала и завещанието си", издава Леони. Нощем почти не може да спи: "Мислите ми постоянно кръжат около смъртта."

Смятате това за преувеличено или истерично? На страничния наблюдател може и да му се струва така. "Това, което на останалите може да изглежда забавно, за засегнатите е истинско мъчение - обяснява Мария Гропалис. - Те се срамуват, чувстват, че не ги приемат на сериозно. Тези хора не са си измислили симптомите, само че са ги интерпретирали погрешно."

Специалистите обясняват, че за хипохондрия става дума, когато страхът от дадено заболяване продължава повече от шест месеца, въпреки че според медицинските изследвания всичко е наред.

Същото се отнася и за киберхондрията.

От нея е застрашен този, който с месеци е обсебен от мисълта, че е болен, и всеки ден търси в мрежата обясненине за симптомите.

Германските медици опитват да се справят с подобни случаи чрез метода на когнитивната поведенческа терапия. При нея се търсят начини как може да бъде овладян страхът от заболяванията.

Мария Гропалис прилага още комбинация между групови и индивидуални сеанси. Твърди, че това води до леко подобряване, при две трети от пациентите й дори до значително.

Леони вече е наясно, че не може да продължава да живее, както досега. От два месеца тя посещава група за взаимопомощ. "Установихме, че всеки от нас поне веднъж е бил убеден, че се е разболял от тумор в мозъка - казва тя. - Всъщност всички отдавна трябваше да сме мъртви." (24часа)

Компютърни експерти първи описват феномена
Въпреки че терминът киберхондрия е използван за първи път още през 2001 г. от британския в. "Индипендънт" и от Би Би Си, проучвания в тази насока са проведени едва след години. В края на 2008 г. изследователите от "Майкрософт" Райън Уайт и Ерик Хорвиц оповестиха резултати от мащабен анализ. Те се задълбочили в начина, по който хората търсят в интернет симптомите на различни болести.

В проучването на двамата участват 500 души. Именно чрез тях експертите установявят, че при търсене на обяснение на обикновени симптоми хората стигат до сложни заболявания. Около 40 на сто от потребителите били склонни да засилят тревогите за здравето си след подобни онлайн проверки.

Американският психиатър Брайън Фалън утвърждава използването на термина. Според него 90 на сто от хипохондрично настроените хора чрез интернет се превръщат в киберхондрици. "Това е естествен процес - обяснява той. - Световната мрежа играе все по-важна роля в медицинско отношение."

В Европа феноменът е по-слабо проучен. Изследвания сочат, че в три страни - Норвегия, Дания и Германия, над половината от хората първо си поставят диагноза по нета, преди да отидат на лекар. (24часа)

Виж още:
» От мастопатия става ли рак на гърдата?

» Мистериозна болест повали 170 души на световна конференция

» Един кол център вместо разтроена спешна медицина

» Може да се спортува и при исхемична болест

» Диабетът се подмладява, удря и преди пубертета

Етикети: киберхондрия, болест, диагноза
Сподели: Twitter Svejo Сподели Приятел
Коментирай | Превключи коментарите Коментари:
* Име:
* E-Mail:
* Код:
* Коментар:

Няма коментари за тази статия.

Четени днес Коментирани днес 07.04.2011
Бизнесменът Тасев бил убит до дома на Юлияна Дончева

» прочети повече 07.04.2011
Торта “Карамелената лейди”

» прочети повече 07.04.2011
Почтени дами се събличат за гол календар

» прочети повече 07.04.2011
Дражев в затвора с куфар

» прочети повече
07.04.2011
Намериха 8-годишно дете, обявено за издирване

» прочети повече 07.04.2011
Петима заловени с дрога в Студентски град (видео)

» прочети повече 07.04.2011
Журналисти от Европа: Започваме разследване на медийния монопол в България!

» прочети повече 07.04.2011
На война с мазнините без повиквателна

» прочети повече
07.04.2011
Яна Маринова в кабрио за 200 000 лв.

» прочети повече 07.04.2011
Адвокат по търговско право се самоуби в Пловдив

» прочети повече 07.04.2011
Вълчицата Зорница била само в "командировка" при Първанов

» прочети повече 07.04.2011
Беларуски партизани спасяват Кадафи

» прочети повече
1 2 3 07.04.2011
Еврочиновници като хвърковата чета по сигнал на еколози

» прочети повече 07.04.2011
Вълчицата Зорница била само в "командировка" при Първанов

» прочети повече 07.04.2011
Бизнесменът Тасев бил убит до дома на Юлияна Дончева

»
ЗMилиони хора по света прекарват всеки ден часове в интернет, за да открият от какво боледуват и сами да си предпишат лечение, разкрива германското сп. "Щерн". Манията, която учените наричат киберхондрия, може да има и нежелани последствия.

Панически страх за собственото здраве от години преследва Леони В. от Мюнхен. Заради това младата жена, едва на 28 години, е постоянен обект на присмех от страна на колегите си. Вече никой не я приема на сериозно.

Леони е престанала да разговаря и с приятелите си за това, което я измъчва. "Просто вече нямам никакво желание да слушам как някой ми казва, че преувеличавам", споделя тя. Веднъж колежка дори обвинила Леони, че съзнателно прави "театро", за да й обърнат внимание.

Малко преди това тя й се оплакала, че има тумор в мозъка и й остават само няколко седмици.

Всъщност мюнхенчанката много пъти е разправяла на околните, че е тежко болна. Сама си е поставяла какви ли не диагнози - множествена склероза, рак на гърдата, левкемия и др. Медиците обаче твърдят обратното: На Леони й няма нищо.

Когато отиде при лекари, от тях чува едно и също: "Какво правите тук, та вие сте напълно здрава." Леони обаче няма вяра на хората в бели престилки. "Щом вляза в интернет, бързо-бързо откривам симптомите и болестта, които се отнасят до мен", казва тя.

Всеки ден тя прекарва онлайн два, понякога три и дори четири часа. Търси изключително медицински форуми и здравни страници. Всъщност идеята й е да открие експертно мнение, което отново да я успокои. "Знаех си, че ми има нещо, само че какво ли можеше да е - разсъждава Леони. - А лекарите ми обясняваха щуротии. Хвана ме страх. Непременно трябваше да намеря помощ."

Междувременно тя вече е обсебена от идеята да намери в интернет "своята диагноза".

Признава, че не може да действа другояче: "Постоянно търся индикации, които да ми подскажат колко сериозно съм болна."

Такова поведение вече не е рядкост. Това е киберхондрията - съвременният вариант на хипохондрията.

Световната мрежа се оказва бездънна яма за хората, склонни постоянно да се боят за своето здраве. Достатъчно е да напишат в търсачката дори най-безобидни симптоми като "главоболие" или "гризене на нокти", и с няколко кликвания на мишката ще стигнат до мъчителни заболявания като множествена склероза или енцефалит.

"Който не само търси информация, но и е склонен към постоянен страх за здравето си, в интернет много лесно може да се натъкне на най-лошите потвърждения за своите опасения - обяснява психоложката Мария Гропалис от университета в Майнц. - Сам по себе си интернет никого не може да направи хипохондрик. Но той може да засили маниакалния страх и хипохондричните настроения."

Между 600 000 и 800 000 германци страдат от хипохондрия, сочи медицинската статистика в страната. Около 8 млн. души се тревожат повече от необходимото за здравето си. В много случаи интернет не им помага.

"Когато хората започнат да търсят в интернет, много бързо се разколебават", обяснява Гропалис. Причината е, че онлайн те не получават еднозначни, а твърде противоречиви информации. Някой път успокояващи, друг път стряскащи. В това няма нищо чудно - наред с многото проверени сведения в мрежата има куп безсмислени, даже опасни съвети, дадени от пълни аматьори."

Във форумите човек може да се натъкне на най-драматичните истории, смята психоложката. От тази гледна точка интернет представлява непресъхващ извор за всевъзможни обсебващи страхове.

Разбира се, не всеки, който влиза в мрежата да се информира за симптомите на различни заболявания, е киберхондрик. Но всеки, който не притежава специализирани медицински познания, може да бъде разколебан в огромния информационен поток. Така човек рискува да стигне лесно до погрешна диагноза или да се вторачи в болести, за които по-рано не е чувал. С компютърната мишка бързо може да се кликне от обикновената настинка към някое по-опасно заболяване, а оттам към наистина тежки болести, съпроводени с големи страдания.

Леони от Мюнхен днес въобще не стига до идеята, че някой симптом може да бъде напълно безобиден. "Преди се събуждах сутрин с изтръпнали ръце или крака, веднага сядах да търся някакво обяснение в интернет - разказва тя. - Сравнително бързо открих причината - тумор в мозъка." Преди време по подобен начин установила, че без съмнение страда от множествена склероза: "Тогава започнах да се интересувам какви инвалидни столове може да се намерят."

Леони вече не пътува, когато е в отпуск. Притеснява се, че може да попадне в хотел, който се намира твърде далече от всякакви болници. Освен работата си няма време за хобита или срещи с приятели. През свободното време е пред компютъра и сърфира в нета. "Вече съм написала и завещанието си", издава Леони. Нощем почти не може да спи: "Мислите ми постоянно кръжат около смъртта."

Смятате това за преувеличено или истерично? На страничния наблюдател може и да му се струва така. "Това, което на останалите може да изглежда забавно, за засегнатите е истинско мъчение - обяснява Мария Гропалис. - Те се срамуват, чувстват, че не ги приемат на сериозно. Тези хора не са си измислили симптомите, само че са ги интерпретирали погрешно."

Специалистите обясняват, че за хипохондрия става дума, когато страхът от дадено заболяване продължава повече от шест месеца, въпреки че според медицинските изследвания всичко е наред.

Същото се отнася и за киберхондрията.

От нея е застрашен този, който с месеци е обсебен от мисълта, че е болен, и всеки ден търси в мрежата обясненине за симптомите.

Германските медици опитват да се справят с подобни случаи чрез метода на когнитивната поведенческа терапия. При нея се търсят начини как може да бъде овладян страхът от заболяванията.

Мария Гропалис прилага още комбинация между групови и индивидуални сеанси. Твърди, че това води до леко подобряване, при две трети от пациентите й дори до значително.

Леони вече е наясно, че не може да продължава да живее, както досега. От два месеца тя посещава група за взаимопомощ. "Установихме, че всеки от нас поне веднъж е бил убеден, че се е разболял от тумор в мозъка - казва тя. - Всъщност всички отдавна трябваше да сме мъртви." (24часа)

Компютърни експерти първи описват феномена
Въпреки че терминът киберхондрия е използван за първи път още през 2001 г. от британския в. "Индипендънт" и от Би Би Си, проучвания в тази насока са проведени едва след години. В края на 2008 г. изследователите от "Майкрософт" Райън Уайт и Ерик Хорвиц оповестиха резултати от мащабен анализ. Те се задълбочили в начина, по който хората търсят в интернет симптомите на различни болести.

В проучването на двамата участват 500 души. Именно чрез тях експертите установявят, че при търсене на обяснение на обикновени симптоми хората стигат до сложни заболявания. Около 40 на сто от потребителите били склонни да засилят тревогите за здравето си след подобни онлайн проверки.

Американският психиатър Брайън Фалън утвърждава използването на термина. Според него 90 на сто от хипохондрично настроените хора чрез интернет се превръщат в киберхондрици. "Това е естествен процес - обяснява той. - Световната мрежа играе все по-важна роля в медицинско отношение."

В Европа феноменът е по-слабо проучен. Изследвания сочат, че в три страни - Норвегия, Дания и Германия, над половината от хората първо си поставят диагноза по нета, преди да отидат на лекар. (24часа)