Хроничната умора

Синдромът на хроничната умора е нова, модерна болест, която според лекари от цял свят е бичът на нашето време.Според
психолозите това не е никаква болест, а елементарно междинно състояние
между физическото здраве и бъдещото заболяване, което неминуемо ще
последва, ако не се вземат навременни мерки. Това е състоянието, в което
имунната и нервната система се намират на предела на крайно напрежение.
Ние още не сме болни, но вече не сме и здрави.
За нормално здраве можем да говорим тогава, когато се събуждаш сутрин
с усмивка, ставаш лесно без будилник, радваш се на настъпващия ден и
имаш прекрасно настроение.
Ти чувстваш енергията на живота. Лишена си от агресия и
раздразнителност към света. И завършваш работния ден, готова за срещи с
приятели, за хубав филм или за занимания с децата.
Вечер не падаш като труп от умора, а спокойно и хармонично завършваш
деня си. Лягаш си, без да изпитваш умора, тъга или подтискаща депресия.
Спиш добре и на сутринта се събуждаш с чувствена готовност за живота.
Ето това е истинското здраве.
За съжаление, темповете на днешния социален живот са твърде безпощадни и забързани. Те през цялото време те пришпорват: „Давай! Давай! Ще закъснееш!”.
И ти бързаш, разкъсваш се, губиш търпение и самообладание. Носиш се по
течението на живота, често просто по инерция, без даже да се замислиш – а
защо с такава скорост? Накъде ни носи вълната на всеобщата суета?
Ти още не си болна, нямаш температура или определена болка. Все още
имаш сили да се измъкнеш сутрин от леглото, да свариш кафе, да вземеш
душ, но мислите за предстоящия ден често пораждат недоволство,
напрежение и досада вместо желание и енергия за работа. И ако през
нощта заспиваш трудно, спиш твърде леко, събуждаш се по 2-3 пъти и си
припомняш отминалите неприятности с любимия, с приятелите, с децата или
на работа – то едва ли твоето състояние може да се нарече пълно здраве.
Да, ти още не си болна. Но не си и здрава. Ти си в третото, междинно
състояние – ти си на предела. Колко време още ще успееш да се задържиш
на него? До последващия нервен срив, до хормоналния или до имунния?
Месец? Година? Три? Може и повече, но това време не може да се причисли
към щастливо преживените години. Струва ли си да хабиш живота си за
това?

Има начин да се почувстваш по-добре.
Погледни истината в очите!
Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Твоето здраве зависи изключително и само от теб.