Торинската плащаница

Това необикновено платно, съхранявано понастоящем в катедралата в
Торино, Италия, притежава своя собствена, забулена в мистерия и
тайнственост история. А интереса и споровете, които предизвиква в
научните среди, както и усилията и средствата вложени за разгадаване на
тайната му - на тях засега могат да съперничат единствено Пирамидите и
Големия сфинкс.

За пръв път Плащаницата се появява в европейската
история през 1350 година в Лирей, Франция. Донесена е там от френския
кръстоносец Жофроа дьо Шарни, който не оставя никакви сведения при какви
обстоятелства се е сдобил с нея. През 1453 година семейството му я
предава на Савойската династия, която я притежава чак до 20-ти век. Като
тяхна собственост плащаницата се пази първоначално в Шамбери, Франция. А
през 1578 година бива окончателно пренесена в Торино, където се
съхранява и до днес.

Първите й официални снимки са направени през
1898 година от италианеца Секондо Пиа, адвокат и любител фотограф. При
обработването на направените от него фотографии за свое огромно
изумление той открива нещо, което го хвърля в недоумение, и което и до
днес поставя пред науката въпроси, на които тя все още няма окончателни и
категорични отговори. Защото образът върху негативната плака се оказва
позитив. Логичният извод от това заключение е: образът от плащаницата е
негатив.

Фронтален образ: ляво - негатив; дясно - позитив

Но
какво всъщност представлява това загадъчно платно? Това е парче ленен
плат с приблизителни размери: метър ширина и четири метра дължина. Върху
платното се вижда бледо, жълто-кафеникаво изображение на голо мъжко
тяло в цял ръст - в лице и гръб, по което ясно се различават капки кръв,
по-тъмни и контрастиращи с образа. Тези двойни кървави следи - над сто
на брой, са оставени от рани, нанесени по цялото тяло, явно от бичуване с
бич, който е имал два ремъка. Според историците следите съответстват на
направата на римски бич от първи век. Краищата на такъв бич, използван
за наказания, са завършвали с костени или оловни окончания с формата на
малки гирички, а ударите с него са оставяли в плътта дълбоки следи.

Има
и голямо петно - отпечатък от рана, останала от пробождане встрани, на
гърдите. Освен тях по платното ясно се виждат кървави следи, останали от
рани по китките и лицето, както и по тила. Последните, по мнение на
изследователите на платното, са причинени от положени върху главата
тръни с дълги и остри шипове. Върху плата се виждат успоредни следи от
прогаряне, които се намират около изображението на тялото върху
платното. Те са последица от пожар, станал през 1532 г. в Светата църква
в Шамбери, където плащаницата се пазела по онова време. Предизвикани са
от разтопеното сребро на обкова на сандъка, в който е била съхранявана,
както и от водата, използвана при гасенето на огъня.

Това, което
озадачава всеки, видял фотографиите на плащаницата е, че на проявените
негативи образът е позитив, а следите от кръв са негатив, докато на
самите снимки е обратното. Още след откриването на плащаницата в Лирей
са възникнали спорове, дали тя е дело на неизвестен художник от 14-ти
век или не. Но защо някой художник от онова време би се заел да рисува
подобен образ, и то в негатив, и как, чрез какви средства би постигнал
подобно изображение? А и как би успял да създаде картина, която да
съдържа едновременно елементи, които да дават противоположно фотографско
изображение? В това отношение и до ден днешен Торинската плащаница няма
аналог в света. Смята се, че засега на науката не е познат механизъм,
който да възпроизведе точно такъв отпечатък на тяло върху платно.

Лицев образ - изображение в позитив

Тя
се оказва голямо предизвикателство за любознателния и стремящ се към
отговор на всяка загадка човешки дух. Затова е съвсем естествено, че
озадачени и заинтригувани от тези факти, учени от цял свят се впускат в
щателни изследвания на плащаницата чрез всички методи, с които науката
досега разполага. С течение на времето в тези издирвания се включват
историци, лекари, журналисти, биолози, специалисти по криминология.
Изходната точка за всички проучвания и изследвания е постулатът, че след
като платното е факт, то някой го е създал. Въпросът е - как, с какви
средства и методи е сътворено това изображение и какво е посланието,
което то носи на човечеството. Всички получени досега резултати, плод на
къртовски труд и на съвестни и непредубедени изследвания, все още не
дават задоволителен отговор на тези въпроси. Изследователите единодушно
признават, че изображението върху плащаницата е положено по необясним
дори и чрез съвременните научни методи начин.

При изследване със
сканиращ микроскоп между нишките на плата се виждат ясно следите от
засъхналата кръв (а това, че петната са оставени именно от вече съсирена
кръв, е доказано чрез химически анализи и не се оспорва), но не са
открити никакви следи от бои или каквито и да било други материали,
както по повърхността на влакната, така и в дълбочината им, които да
създават видимото изображение. Кървавите петна са проникнали и в задната
част на платното и почти не пропускат светлина, докато образът е
прозрачен и прониква само до нивото на едно влакно от всяка нишка (всяко
влакно е с диаметър от 10 до 15 микрона) - резултат, който не би могъл
да се получи, ако е нанесен с каквито и да било познати ни досега
средства. Нещо повече. При наблюдение на осветения отзад позитив у
наблюдателя остава впечатление за триизмерност на образа - като че ли не
става въпрос за фотография, а по-скоро за нещо като холограма.
Физиците, изследвали плащаницата с електронен уред VP8 наистина
установяват, че фронталният образ върху нея е триизмерен.

Изследователите,
които поддържат тезата, че загадъчното платно не е дело на неизвестен
художник, а е послужило за погребален саван на мъж, умъртвен чрез
разпъване на кръст, изказват мнението, че самото тяло, след свалянето от
кръста явно е било положено в единия му край, а след това е било
покрито с останалата част, която се съединява с другия му край при
стъпалата. (Последното впрочем е очевидно и не е обект на спорове). В
подкрепа на твърдението си, че става дума за погребално платно, а не за
художествено изображение, те използват и резултатите от анализите и
последвалите ги умозаключения именно на кървавите следи. Тези по главата
образуват струйки, които са се стичали, следвайки земното притегляне, и
които се получават, ако човек е в изправено положение. Петната виждащи
се по китките, по външната част на ръката под лакътя и встрани от левия
лакът обаче могат да се образуват единствено от стичаща се по косо
повдигнати ръце кръв. Положение, което би заел човек, ако ръцете му са
прикрепени (или приковани) върху хоризонтална плоскост на нивото на
раменете. Прецизните и извънредно сложни лабораторни анализи на тези
петна доказват, че става дума за вече съсирена кръв и са отпечатани
върху платното преди да се отпечата образа, недопускайки до нишките
онези процеси, които са породили изображението.

Интерес
представлява и изследването на цветния прашец и частиците почва, открити
между влакната, съставът на които сякаш със свой език описва пътя,
който тя е изминала, преди да достигне до Европа. Тези важни открития са
направени от д-р Макс Фрей, биолог и професор по криминология от
Цюрихския университет. Идентифицирани са 57 различни растения, като
много от тях са типични за районите около Мъртво море, където почвата е с
висока концентрация на сол, и за скалистите хълмове, характерни за
Израел. По време на изследването на цветния прашец със сканиращ
микроскоп д-р Фрей не е открил в него никакви следи от темперни бои.
Тези изследвания доказват, че лененото платно е пребивавало в Азия и
Свещената земя, преди донасянето му в Европа. По-късно и други учени,
провели независими и самостоятелни изследвания в тази посока, го
подкрепят чрез свои публикации, както и на световни симпозиуми по
въпросите на плащаницата.

При внимателно наблюдение на
изображението в гръб прави впечатление положението на косата, падаща
свободно върху раменете, и на ходилата. Изправени почти вертикално, те
навеждат на мисълта, че това не е образ на хоризонтално положен в гроба
мъртвец, а на изправен човек, но не стъпил на земята, а висящ във
въздуха. На същата мисъл навеждат и светлосенките върху лицето и
ръцете.

Това зашеметяващо заключение, че вероятно плащаницата е
запечатала мига на Възнесението Му, събужда у всяко човешко същество,
докоснало се пряко или косвено до това платно, чувство на неизмеримо
вълнение. И ако този вълнуващ образ наистина е дело на ума и ръцете на
неизвестен майстор, то аз бих му се поклонила до земята за съвършената
прецизност, невероятната и необяснима техника на изпълнение и
недостижимия до днес реализъм на творението му. Но ако не е? Библията
твърди, че всяко творение, което не е дело на човешките ръце е дело на
Бога. . .

И така, неспособни да намерят окончателен и
задоволителен отговор на въпросите, които това удивително платно
поражда, неговите изследователи се разделят на два противоположни
лагера. Едните поддържат тезата, че то е дело на неизвестен художник, но
притиснати от научните факти, тези поддръжници стават все по-малко на
брой. Някои от тях обаче правят лек завой в твърденията си и стигат
по-далече, като сочат за негов автор Леонардо да Винчи, който по тяхно
мнение не е използвал рисувателна, а някаква сложна и непозната нам
техника на изпълнение.

Друга, по-голяма част от тях смята, че
това е Неръкотворен образ, създаден по неизвестен начин и запечатал за
поколенията лика на Спасителя. Без да имам намерение да се включвам в
този спор, аз лично поддържам второто становище. Естествено е че, не
разполагайки с никакви научни способи да докажа становището си, то си
остава само мое лично виждане. В подкрепа на мнението си засега
разполагам единствено с интуицията си и вътрешното си проникновение.

В
дома си пазя като нещо безценно цветна репродукция на този образ, под
която е написано - Неръкотворен образ на Спасителя по Торинската
плащаница. Тези от вас, които притежават тази семпла и непретенциозна
репродукция сигурно са забелязали, че за разлика от оригинала, на нея
очите Му са отворени и с кротка любов и разбиране ги наблюдават, където и
да се намират. Въпреки компютърната обработка на лика Му, за която се
твърди, че е дело на специалисти от НАСА, върху лицето ясно се виждат
кървавите следи, за които вече стана дума, както и големия оток под
лявото око - следа от нанесеният Му побой, описан от евангелистите в
Новия завет.








http://anahata.blog.bg