Кентаврите (на гръцки: Κένταυροι) в древногръцката митология са
полухора-полуконе. Според Омир са старо планинско тесалийско племе с
огромна сила и сурови нрави, олицетворение на страшната мощ на
спускащите се от високо планински води. Обитават трудно достъпни планини
и непроходими гори. Едва след Омир са изобразявани като
полухора-полуконе. Имат глава и торс на човек, но тяло на кон. Повечето
са деца на Иксион и Нефела. Кентаврите живеели в гората Пелион и воювали
със своите съседи лапитите. Първопричина за войната бил опитът им да
отвлекат в деня на сватбата ѝ с царя на лапитите — Хиподамия.
Младоженецът бил също син на Иксион. Войната между братовчедите —
кентаври и лапити е изобразена на един от барелефите на Партенона. Също
както титаномахията (битката между Титаните и Олимпийските богове), така
и битката между кентаврите и лапитите е битка между цивилизацията и
варварството.
Кентаврите били известни със своя буен нрав,
невъздържаност и негостоприемство. Подчинявали са се на животинските си
страсти. Най-известните в митологията кентаври - изключение от тази обща
характеристика — са Хирон и Фол — приятели на Херкулес. Прочути са със
своята мъдрост и доброта. Кентавърът Хирон е син на Хронос и една от
океанидите. След като е ранен по невнимание от Херкулес и изпитва ужасни
болки от раната, той отстъпва безсмъртието си на Прометей. Понякога в
митовете, кентаврите са представени като учители на някои от
древногръцките герои като Язон (негов учител е именно Хирон) и Ахил.
Друг от кентаврите, Нес, в спор за Деянира е убит от Херкулес, а после
самия Херкулес умира, защото облича дреха, подарък за съпругата си от
същия кентавър.
В средновековните романси, кентаврите били известни като "Сагитарии".