Слънчоглед - обожествяван, преследван и все по-консумиран

Люпенето на семки открай време си е опасна краста. Модерната офис
култура обаче като че започва да изкоренява този иначе нелицеприятен
навик. Хубавото в случая, е че печеният слънчоглед далеч не е така
полезен както суровия, така че любителите на семките ще спечелят.
Истински здравословното място на слънчогледовото семе следва да е в
плънката на поръсен с рибено масло зеленчуков джоб с пилешко, а не в
пепелника. Просто пример. Опитайте!





Слънчогледът (Helianthus annuus, Compositae) е едногодишно културно растение, отглеждано основно заради богатите си на мазнини семена. Подобно на картофите и доматите слънчогледът произлиза от Централна и Южна Америка и по-точно между западното крaйбрежие на днешно Перу и централно Мексико.

Най-ранните екземпляри на култивиран слънчоглед датират от 2600 г.
пр. хр. в земите на днешно Мексико. Смята се, че още в началото на
отглеждането на слънчогледовото растение към него се е прикрепил култът
към Слънцето, заради рядката способност на слънчогледа да "се оглежда" в
него от сутрин до мрак. За биолозите това е хелиотропизъм - механизъм,
който подпомага растението да получава повече слънчева светлина,
благодарение на специални моторни клетки. Постепенно ползата от
слънчогледа била разпространена в южната част на Северна Америка (днешен
Тексас), цяла Централна Америка и северната част на Южна Америка.

Някои изследвания смятат, че когато пристигнали конкестадорите,
видели враг в лицето на слънчогледа, понеже местните коренни жители
свързвали големите "златни пити" с култа към Слънцето, това ги
обединявало и ги правило устойчиви към новата Вяра. Смята се, че това е
насърчило испанските завоеватели да въведат забрани върху отглеждането
на слънчоглед в контролираните от тях територии.

Слънчогледът пристига в Европа още през 16 век, когато, освен
семената му в кралските хранилища на Велика Испания, са донесени и много
религиозни артефакти - златни слънчогледови статуетки. След
култивирането му в Испания, търговците го разпространяват из Европа.
Победата на слънчогледовото семе над наситените мазнини обаче се случва в
Русия през 19 в., когато за кратко време културата става основен
маслодаен продукт в Царска Русия. У нас култивирането на слънчогледа
започва в началото на 20 в., малко след което слънчогледовото семе става
най-отглежданата маслодайна култура в страната.

Днес слънчогледът е третата по мащаб на производството маслодайна култура в света след соята
и рапицата. Водещи производители са Китай, страните от бившия Съветски
блок, начело с Русия и Украйна, Аржентина, а също и Франция, Австралия и
др.. Интересен и малко известен факт е използването на слънчогледа за
премахването на тежки метали от почвата из засегнатите територии около
избухналата ядрена централа в Чернобил през 1986 г..

Видове слънчоглед


Известни са около 100 разновидности на слънчогледа, повечето от които
са диворазтящи. Като културни растения се отглеждат само два:
културният слънчоглед Helianthus annuus L. и топинамбурът, наричан още ерелмаз - Helianthus tuberosus L. Различните
сортове на "културния" слънчоглед се култивират според предназначението
си: за маслодайна култура, за фураж, за семена, за декорация и др.
Маслодайните сортове се делят според разпределението на състава на мастните киселини в семената на стандартни (преобладава линолова к-на) и олеинови (преобладава олеиновата мастна киселина.