НАБЛИЖАВА ГОЛЯМ ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИК, ВЕЛИКДЕН

[img] [/img]

[img] [/img]

[img] [/img]

" border="0" />[img] [/img]

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.

Великден по дати (2000-2020) Година Западни църкви Православие
2000 23 април 30 април
2001 16 април
2002 31 март 5 май
2003 20 април 27 април
2004 11 април
2005 27 март 1 май
2006 16 април 23 април
2007 8 април
2008 23 март 27 април
2009 12 април 19 април
2010 4 април
2011 24 април
2012 8 април 15 април
2013 31 март 5 май
2014 20 април
2015 5 април 12 април
2016 27 март 1 май
2017 16 април
2018 1 април 8 април
2019 21 април 28 април
2020 12 април 19 април

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Изчисляване на датата на Великден [редактиране]

Формулата за определяне на Великден в западната и източната църква е еднаква: Неделята след първото пролетно пълнолуние. Т.е. това е първата неделя след 21 март – църковното пролетно равноденствие. Това ограничение е въведено, за да няма два Великдена в период от една година, което е възможно при Пасхата. Така Великден е някоя от неделите между 22 март и 25 април вкл., като има 19 варианта през различните години.

Разликата е, че по отношение на Великден православните спазват идеализирания Юлиански календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригираната му версия – Григорианския. Когато по старостилния календар стане 21 март, по светския вече е 3 април.

На двете дати луната има различно положение. (13) дена представляват приблизително половин месец и шансът да има пълнолуние в този период е около 50 %. Затова все пак в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е по-късно, обикновено повече от месец.

Същевременно времето между новолуние и пълнолуние също е половин месец. Така ортодоксалният Великден се отклонява от западния в същия ритъм като еврейската Пасха.

Една от причините „двустилните“ църкви (като българската) да не използват изцяло светския календар, е разбирането, че забраната християните да честват Великден заедно с евреите, се отнася и във времеви аспект, докато по грегорианския календар Великден според тях може да съвпадне с Пасха. С източния Великден това не може да се случи, тъй като той по-точно следва Пасха. Освен това в съответствие с историческия ход на събитията би трябвало Великден да е след Пасха. От друга страна, тъй като юлианското пролетно равноденствие изостава от реалното, понякога източният Великден се пада на второто пълнолуние след реалното настъпване на пролетта[1].

Спрямо Великден се определят и подвижните празници, докато при постоянните празници няма разминаване, тъй като за тях повечето православни църкви ползват подобен на григорианския календар.

Ако бях Ангел..Ако бях ангел, щях да затворя очи, да поема дълбоко глътка въздух, която да върна на хората като силна позитивна енергия. Такава енергия, която да достигне до всеки един човек, живеещ на планетата Земя. 

 

Искряща бяла енергия, която да докосне човека и да му прати сила да развива най-доброто у себе си. Да го накара да усети силата на Светлината. Онази Светлина, която може да пробуди вродената, но като че ли позабравена в днешно време любов. 

 

Любов към Бога, защото Бог е любов.

 

 

Любов към себе си, защото, ако не умееш да обичаш и цениш себе си, не е възможно изпитваш тези чувства към света, който те заобикаля, и към другите. 

 

Любов към семейството си, защото ако не можеш да направиш щастливи най-близките си хора и ти самия не би могъл да бъдеш щастлив. 

 

Любов към другите, защото любовта е състояние на Духа и ако човек живее дълго време без да дава и да получава любов се разболява. 

 

Любов към всяко живо същество, радост в живота и удовлетворение от постигнатото. 

 

Живеем в свят, в който има твърде малко любов и твърде много омраза. 

Живеем в динамично време, което ни кара да нямаме време за такива простички, ясни и дребни на пръв поглед неща, като да кажем „добър ден”, „извинявай” и „благодаря”.

 

 

Живеем задъхано и забързано, толкова погълнати от ежедневието си, че спряхме да се усмихваме, забравихме да обичаме, забранихме си да изпитваме радост. Живеем в дни, в които измерваме стойността си не по това, което сме, а по това което притежаваме. Спряхме да вярваме в чудеса и чудесата спряха да ни се случват. Покорихме космоса, но загубихме човешкото у себе си. 

 

Ако бях ангел, щях да пратя на човеците мъдрост, за да стигнат до прозрението, че злобата, омразата, подлостта, клюката, интригата и гордостта са товари, които тръгват от човека, стигат до другите и се завръщат със страшна сила отново при този, който ги е създал, отхранил и отгледал. Защото, каквото посееш, това ще пожънеш. Защото животът ни е такъв, каквито сме ние самите. 

 

Ако бях ангел, щях да помогна на хората да намерят време и сили да отключат сърцата си за красота. Да отворят очите си и да се порадват на залеза, да посрещнат изгрева и да благодарят за даровете, който са им изпратени. 

 

Дарове, който приемат за даденост и въобще не се замислят, че в света има много гладни хора, хора, лишени от възможност да се движат, да виждат... Че по света живеят много мъже и жени, които жадуват да имат деца, на които да се радват. Че наоколо има много самотни и нещастни хора. 

 

Ако бях ангел, щях да науча хората да умеят по-добре да се вглеждат в себе си и в очите на другите. Да не се страхуват от грешките си, защото всяка грешка може да бъде безценен урок. 

 

Ако бях ангел, щях да намеря сили да кажа на хората, че ги обичам не затова, какви са те, а заради това каква ставам аз, когато те са до мен... 

 

Ако бях ангел...