Стихотворения

ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ

ЗА СЪЧИНЯВАНЕТО

От жената съчинен е трубадурът
Мога да повторя пак
Тя е съчинила съчинителя
Гаустин от Арл, XІІ в.

Време и аз да се измисля,
защото кой ще ме измисли някога.
Смъртта на циганките, дето ще ме хвалят,
и други приказки ме карат да побързам.

Измисли си, казват, някаква жена,
другото, мъжът, е женска работа.

И ето я, тя вече съчинява
според страстта си мъжкото ми тяло,
тя съчинява двете ми ръце
опипващи и тежки,
тя съчинява белия ми дроб
и всяка алвеола поотделно,
и учестения ми дъх,
тя съчинява онова огромното
(така го съчинява тя - огромно).

Какъв замах! Тя съчинява!

И ето ме измислен, съчленен
красив по своему, в една
приятна възраст, съблазнителен,
преди да съм измислил края.
А краят трябва да е тъжен
и да е хубав същевременно.

И аз измислям своя край:
дали да свърша между пръстите
на най-добрата ученичка,
тъй както ме преписва, небрежна в правописа,
дали да свърша сам,
или изобщо да не свършвам,

защото кой ще ме измисли след това.

*****

ЗЕЛЕНИТЕ ПОЛЯ НА ВЕНЕЦИЯ

на дядо

Какво ще й захвалваш на Венеция
Венеция е зле скроена работа
ти дума не обели за полята й
водата казваш бол ще ги залее
а зле откъм земята сиромаси
аз четох междувпрочем че потъвала
у нас пък суша кладенцът зяпа
не я е свършил Оня като хората

Тук дядо вижда в чашата мушица
мухата е сравнена със Венеция
че мокра омърлушена и прочие
Тук се намесва баба ми с лисицата
и киселото грозде
Тук аз опитвам гроздето не кисели
опровержително е сладко
Тук малко ми е мъчно за Венеция
извадена със вилица от чашата
и просната да съхне сред зелените
квадрати на покривката
зелените поля на моя дом.

КАМЕЛИЯ КОНДОВА

БОГОМИЛСКО

Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно ,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат.

СТЕФАН ФУРНАДЖИЕВ

ТРОЕРУЧИЦА
на Н. С.

До пейката,
на кофата за боклук,
безрък художник
с мигли рисува
Света Богородица,
Сина й
и три ръце.

Три твоеподобни ръце -
с една ме държиш,
с две се молиш
за мене,
мамо!

ПЕТЪР ЧУХОВ

ИСКАМ ДА ИМАМ ПО-ГОЛЯМА СЕСТРА

Това е картина с парчета
от счупена чаша

Тя се е навела
да ги събере
роклята й е с дълга
биография
светлината е в отлив

има прозорец
който не виждаме
както не виждаме
и очите
на по-малкия брат

Как тревожно е да си Жена...
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето,
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.

Отговорно е да си Жена!
Бъдещето да носиш в утроба,
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка да заплатиш
и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш...

Саможертва е да си Жена!
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто за да съществува светът.

Горда съм,
че съм родена Жена!

Една усмивка - и цъфнаха бадемите веднага, засмукаха пчелите розов цвят. Една усмивка само - и вече друг е тоя свят.

Една усмивка - 

и до болка синьо е небето, 

гушат се една във друга планините 

и въздухът е цял опиянен. 

Една усмивка - 

и не ми трябва нищо друго; 

една усмивка стигна, 

за да е цялата вселена в мен. 

 

 

 

Тишина и ромон на вълни, сами сме аз и ти. В сърцата ни копнежа се таи, това е май любов,нали?!

Света променя пролетта,

очаква с надежда, да я приютиш...

....И НЕЩО ОТ ЛЮБИМАТА НИ

ПЕТЯ ДУБАРОВА!!!

Да съм слънчево момиче
...

В дланите ми каца слънцето червено –

добро и светло, като гълъб ален,

то сгушва се усмихнато във мене

и пулсът ми запява в миг запален.



Аз искам слънце цял живот да имам

и дланите ми винаги да парят;

да нося дъх на слънце негасимо

и буйно да горя, да не догарям.



И хората да гледат мен засмени,

да казват "Тя е слънчево момиче,

във вените й слънчево червени

дъхът на слънцето с кръвта й тича."



Аз искам, щом издъхна уморена,

то – слънцето – със мен да не изстине,

а светло като мойта кръв червена

да блесне над земи и над градини.



Да литне между хората щастливи,

за себе си и мен да им разказва

и аз ще бъда жива, вечно жива,

защото мойто слънце няма да залязва.

Нощ
Нощ, тъй дълга и потайна,
нощ ти криеш толкова във теб!
Ти в твоите тъмни сенки...
толкоз грехове си скрила,
тъй страшна си, но и красива.
Ти в мрака често приютяваш
изстрадалото ми сърце,
и ти единствена разбираш
какво тежало ми е днес.
На твой-то рамо често плача,
и в твоя мрак се крия аз,
най-сладките си мигове на теб дарявам,
и с теб почивам си от тях.
Ти нощ си точно като мене
тъй страшна си и тъй добра
Ти толкова си мълчалива,
а толкова мечти си скрила.
Но ето че денят пристига,
ти нощ отстъпваш му реда сега,
но утре пак със теб щастлива,
или пък тъжна ще съм аз,
но винаги при теб ще идвам
аз до сетния си час.

И насън ще съм с тебе
Ти ли протегна ръка в нощта,
ти ли целуна ме кротко.
Ти ли прегърна ме здраво с ръка -
властно, диво, свободно.
...
Ти ли премина с пръсти по мен,
твоите устни ли пареха,
ти ли шептеше в захлас и пленен
от любовна магия изгаряща.

Ти ли преплиташе моите нозе,
изпепелявайки ме с нежни целувки,
ти ли улавяше моите криле,
когато аз исках да хвръкна...

Ти ли пренесе ме със своите ръце
върху сатенени пухкави облаци,
ти ли беше този специален човек,
на когото обрекох живота си.

Ако си бил ти, сега недей ме буди,
аз обичам и на сън да съм с тебе,
да живея така, заедно с теб да летя
до полуда от обич и до изтощение.

Мечтана любов

Обичам те тъй както те обичах във мечтите -
нищо, че не знаех цял живот какво е любовта.
В дните търсих те, сънувах те във нощите,
......без теб в сърцето ми бе пустош, самота.

И питах се какъв е смисълът да търся нещо,
което все не идва в животът ми несподелен,
но вече вярвам, че мечтите сбъдват се -
съдбата срещна теб и мен.

Когато съм до теб летя в очите ти –
небесносини, чисти като небосвод.
В ръцете ти топя се, във прегръдките
обгръщащи ме като нежен водопад...

В усмивката ти скрило се е слънцето,
която стопля дълбините на душата ми –
от там изкоренени са страхът и болката
от лъжи, самотни нощи и миражи...

Ужасно ти ми липсваше, Любов -
не зная как без теб съм оцеляла!
Спаси душата ми от нищетата -
сбъдвайки мечтите ни в една голяма♥

Минава безантрактно времето... като стихия,
оставяйки следите си навсякъде, дори ...по мен.
Назад не мога да го върна... даже и с магия,
но има (зная) мигове, в които искам то да спре...

Като художник по косите ми рисува бели нишки.
Гравира бръчки по лицето ми и... в моето сърце.
Във мислите ми с дъх извайва милион въздишки,
а с пръсти нежни във мечтите ми рисува ветрове.

За минали любови, болки и обиди не тъгувам,
защото е непоправимо - няма връщане назад.
За бъдеще далечно щастие и обич не планувам -
не зная ще ме има ли след ден (дори след час).

Оставя времето навсякъде следи от свойте пръсти,
превръщайки нощта ми в ден, а "утре" във "сега".
И колкото повече минало натрупам зад гърба си,
със толкова скъсявам бъдещето си на този свят.

Рождените си дни с тъга наричам вече остаряване.
Свещичките на тортата си вече се отказах да броя.
И не е важно времето по мен какви следи оставя.
По-важно е от мене да остане в нечие сърце следа...

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...